Милена Демирева - Миа

     Вместо да карам на оправдания защо ме нямаше толкова време и накъде ме отвя облачният фронт, нахлул в малка България в последните 2-3 седмици, ще си спестя и мястото, и сътворяването на абсурдни оправдания. Важното е, че от няколко месеца насам кака Миленка като че ли изключва съществуването на литературата като жанр в изкуството… Това май се получава всеки път когато срещна учителката по литература от гимназията. Действа ми по някакъв начин тази жена, не е много хубаво това за горките настоящи випуски. Отплеснах се. Последномесечните издания се обединяват около идеите за ,,как-да-…”, документалистика и развлекателни простотийки. А най-доброто, което може да се намери, разбира се - съм избрала аз. (това понеже съм скромна)

,,Писма от земята” - Марк Твен

      Не че не си написа и биографията. Даже и тя съвсем не е за пренебрегване. И въпреки всичко Марк Твен си е Марк Твен и е изцяло в негов стил сатирства на воля, неограничаван от собствено преживяно и мечтано. А пък ако се чудите за какво става въпрос конкретно в тази книга - за религия, висше общество, морал и още нещо…

*  *  *

Read the rest of this entry »

     С обичайното закъснение, което понякога дразни, а понякога е симпатично, ще направя краткото съобщение на това основание. Ремонтът в операта, Големият ремонт - с главно ,,Г”, приключи преди около месец, та сега си имаме почти чисто нова опера. Доколкото това е възможно при половинвековна сграда…

     Вчера беше прекрасен ден. Не знам защо се чувствах така… всъщност - знам, но не мисля, че това беше първопричина, по-скоро беше щастливо и случайно последствие от дългото разтоварващо тичане по магазините по момичешки, което си бях обещала от много време насам.

     Иначе - относно колажите, някакси не го обичам това изкуство. Фотографията е фотография, защото е педантично безпогрешна по отношение реалността, а колажът опорочава и това. Опорочаване на постигнато съвършенство. То май така или иначе последното си е мода в момента.

     Това далеч не означава, че колажите пред НДК не си струват разходката и минаването покрай, оказва се, любимия паметник. Къде другаде човек може да види куче, което рови в бетон. Интерпретациите са на основата на човешките страсти - невинните грешки, желанието да бъдем все по-хубави, все по-богати и все по-важни. Текстовете обясняват защо.

     Банално ли звучи? Изтъркано и изпразнено от смисъл? Не мисля. Понякога нещата звучат банално просто защото са истина. Уж все се опитваме да го намалим това насилие в този днешен свят, а пък все нещо не ни се получава. А какво общо има театърът с хуманизма - това е отделен въпрос. Малко става като в български закон - да пише там разни хубави работи, а дали някой ще го е … чете - отделен въпрос. Въобще май в това заглавие ,,театърът” е излишен и, ако го няма, се получава много добър форум за хуманитарен диспут. Жалко! Защото става въпрос не за някаква друга, а именно за театрална конференция. При това сама по себе проведена като ПР кампания за българския театър. Идват критици от цял свят, в продъление на 6 дни [апропо: провежда се от 14 до 16 Април, включително] гледат български постановки и после договаряме условия с Франция как да бъдат играни в Париж още няколко български постановки. Нямам нищо против международните конференции, още по-малко пък срещу ПР лобирането за популяризиране българското изкуство. Но, моля, нека наричаме нещата с истинските им имена, за да не превръщаме театъра в конференция, а конференциите в театър.

Това не е просто фестивал - това е фестивалът за съвременен танц и пърформанс!

Започвам с лека шега, а всъщност съм много сериозна. Поредното събитие, организирано от Червената къща, което трябва да се посети. Това, което мина, за съжаление - мина, много неща се показаха на 6-ти Април. За по-подробна информация за дати и представления, обаче, ще трябва да следим внимателно програмата тук.

Огледална фаза, пърформанс

(снимка: страницата по-горе)

Вход: 25лв. (за учащи и други необлагодетелствани от съдбата социални групи има намаление от 5 лв. )

     Една позната, по чисто случайно стечение на обстоятелствата и моя съименничка, работи вече 14 години в банка. Това звучи много, но едва в последните няколко години тя беше допусната до екипа по въпросите за човешки ресурси. Което ще рече, че започна да се занимава включително и с подбора на кадри. Направихте ли връзката? Read the rest of this entry »

     Не мисля, че има български ценител на изкуството, който да не се прекланя пред професора. И на науката, разбира се. Преди седмица - две излезе книга, посветена на него и написана от Димитър Стайков. А всъщност, книгата е пълна с чудеса, така както и самият герой!

,,Човешкият цирк и Крикор Азарян”

Автор: Димитър Стайков

Цена: 14.00 лв. (не важи за всички книжарници)

     Нека малко поговорим и за музика. Добрите новини са, че Теодосий е петият подред, получил звезда на грандиозната алея на славата пред … кино ,,Арена Младост” в София. (Правя всичко възможно да звуча сериозно, наистина!) Този човек е сред най-талантливите българи в последните десетилетия. Музиката му се разбира от малко хора, защото малко хора си дават труда да я слушат. А който слуша, както казват, чува. Почитания!

… и Уилям Бъроуз, разбира се.

     Не че е сред любимите ми автори, но българската журналистика като че ли има на какво да се понаучи от недораслото Beat Generation. Има една много драматична история за убийство, в което двамата са замесени в обвинения за съучастничество. Опитът от тази одисея се ражда в непубликуван досега роман, очакван през Ноември. Самите автори не са пожелали да направят това, защото са счели романа за недостатъчно добър. Е, друг ще го направи вместо тях.

     Как не ми омръзва да се занимавам все с театър и аз не знам! Ето по-интересните награди от тази година. Докато четете това, сигурно и вие като мен ще имате чувството, че изживявате дежа вю.

(Владимир Пенев)

Награда за:

Read the rest of this entry »