Сбогом, г-н учителю!

Отиде си проф. Гриша Осторовски. С биографията си на режисьор, актьор и художествен ръководител, той се нарежда сред малкото български театрални дейци, които буквално ,,градиха“ това изкуство у нас. Сигурна съм обаче, че на първо място той за себе си беше преподавател, а ако трябва да съм по-точна – учител.

,,Необичайното може да стъписва, но това не значи, че е стойностно.“

Г. Осторовски

redhouse

     Днес скулпторът Андрей Николов има рожден ден. Щеше да има, - ако трябва да бъдем педантични. Николов е един от малкото скулптори, които са трансформирали символа на името си дори след смъртта в олицетворение на любовта към изкуството.

     Червената къща безспорно заслужава смисъла, който й се обръща.

Южна пролет

(Валери Петров)

След като Хасково защити името на литературния конкурс като запазена марка, той отново се проведе в рамките на изтеклите три дни. Като за 35-та година, 35 участници.

Наградените:

Малко ретро, много шик

Мина и концертът на Мими, който с такава трепет пролетта очакваше. Заради дъжда ли, заради самотата ли, началото бе стандартно и говореше с типичния глас на класическото ,,the best“. Но само началото…

Много цветя и цветове –

Мама Злата

Златина Тодева

(27.02.1927, Стара Загора – 13.04.2007, Пловдив)

,,Светът е сцена и всички ние сме актьори!…“ – каза Шекспир.

,,А какво става със сцената, когато добрите актьори си отидат?“ – чу се глас от публиката.

Опустява!…

Това става.

Общуване 2007

Информационно общество, интернет, електронно писмо, електронна книга, онлайн игра (сякаш това значи нещо за онези, които са играли на дама с истински тебешир), сайтове, блогове и всякакви други подобни. Време е да се замислим доколко тези заместители ефективно си влизат във функциите на такива, а не се превръщат във второкласен ерзац.

Паулу

Този автор в последните няколко години оставя впечатлението, че издава книги на конвейр. Заради стихийното преоткриване на света, което предизвика с ,,Алхимикът“, много са хората, които се хванаха да прочетат и ,,следващите“

Бяла везана рокля, обшита с пайети

Снощи попаднах на една статия във в. Култура, в която доволно подробно бяха предадени изказванията на форума Софийски диалози, провел се на 17 – 18 Март т.г. Впечатление ми направи заигравка с консуматорската и символната наситеност на стоките, която тема е била засегната пак там.

Браво мога да кажа на автора – уловил е нещо, което сякаш малко хора съумяват да осмислят. Ако, например, някога годеникът е носел на годеницата си, когато се е връщал от далеч, ръчно изписан плат с ориенталски мотиви, то сега просто пълни банковата сметка, за да има любовницата какво да харчи.

И други свирят Рахманинов…

(Мартин Пантелеев, диригент)

Отдавна сред родните музиканти не се бяха чували добри отзиви за класически концерт. На 12 Април Софийска филхармония представи Веско Пантелеев-Ешкенази

Кърт Вонегът – Дългият път към вечността

За него се оказа дори още по-труден. Няма да се вписвам в традиционната матрица и да разказвам кой е бил и какво е правил, това го пише почти навсякъде. Исках само да отбележа датата на смъртта му – 11 Април 2007. Тази новина е добър повод да помислим върху технокрацията като крайна цел на съществуването на човека. Разбира се, да си спомним и неговите думи.

,,Единият крак пред другия, през поляни и мостове…“

… така мина и този живот!