Милена Демирева - Миа

     Малко преди ,,Златната ракла” и малко след - всеки си знае за себе си, - бяха раздадени въпросните награди.

     And the winners are: Read the rest of this entry »

     24 - 30 Септ, МТ ,,Николай Бинев”

,,Когато се раждаха боговете”, 30 Септ, 19:00

     Миналата година се роди инициативата ,,Младите в Младежкия”, а пък тази - настоящият Панаир на младите. Тази година ще има и обсъждане на темата за младите и тяхното място в успешния театър.

Повече тук.

28 Септември

Пловдив,Стара Загора, Пазарджик, Хасково

     И тази година такава ще се проведе, в инициативата се включват и други градове. Ето част от програмата: Read the rest of this entry »

     Честит юбилей на един от най-успешните съвременни български актьори.

     22 Септември, 1957 г., Варна - рождената дата и място на актьора. Играта го влече от малък, но се отдава на сцената едва след като разбира, че техническите науки не са неговото призвание. Завършва НАТФИЗ в класа на Елка Михайлова. Read the rest of this entry »

     За всички онези, които обичат времето, когато силата на жената я правеше удивителна. Този път, като никога, Милена Демирева остана безмълвна пред великолепието на постановката, думите и актьорите.

      Един ковчег се отваря, един крак изниква (по-хубавият), и се появява в целия си отминал блясък Сара Бернар - а всъщност в целия си настоящ блясък Татяна Лолова в ролята на Сара Бернар. Read the rest of this entry »

     Прави впечатлението, че номинираните рекламни кампании не са подбирани от всички рекламни кампании, случили се в държавата напоследък, а само измежду онези, които са изявили желание. Желание обаче за какво - да бъдат наградени ли - че кой не иска това? А сред наградените - Leo Burnett, Marc, Noble Graphics Creative studio, New Moment, New Ideas, Ogilvy. Не, не че не заслужават…  борим се само за малко разнообразие.

Как стоят нещата в действителност

     В мен ли е грешката? Излизам от театралния салон и се чудя - ,,как се казваше това, дето сега го гледах?”…. Аха! - да - ,,По-големият син”. А за какво, пак, че се разсеях, ставаше въпрос? И до този момент не съм много сигурна. Дори не помня как свърши.

     В резюмето от програмата пишеше, че постановката разкривала много истини - да, това безспорно е така. ,,По-големият син” на Александър Вампилов, поставен от ТБА, безспорно извиква дълбоко заровени чувства - към бащата, към сина и към хората, които уж трябва и уж се правим, че обичаме. Read the rest of this entry »

   ЧРД на Николай Хайтов. Или поне - честита годишнина - днес щеше да навърши 88 години, ако все още беше сред нас.

     Винаги съм била скептична към този автор, заради политическите му убеждения и пристрастност. Не е редно принадлежността (макар и престорена) към която и да било партия да има влияния в изкуството. И все пак не може да се отрече усетът на автора към българския бит и любовта, с която пише за живота на хората. Всичко е важно. Въпрос на гледна точка.

     Отдавна търсех повод да посветя една публикация на Йорданка Христова. Открих го в рождения й ден, който мина съвсем скоро - 10 Септември. Не бих искала нито да съм педантична, нито да коментирам, само искам да напомня за нея, за вечната й красота, за прекрасната музика и силния нрав… и за делфините! Да е все така истинска й пожелавам от сърце!

    Сатиричният театър май не се е излагал досега. Read the rest of this entry »