Общежитие или общо житие

(сцена от постановката) 

      …,,Една снежинка - една нежност, две снежинки – две нежности, 3 милиона снежинки – (с)нежен човек.” Не знам дали има някакво съвпадение, но имах възможността да гледам тази постановка в деня, в който се роди дъщеричката на Съни Сънински (мин. год.). Както в повечето случаи от работата на този театър, останах възхитена. Затова и не се изненадвам, че макар и след толкова време, все още имам потребността да изразя впечатленията си тук.

     Театърът ни кара да се чувстваме комфортно в самотата си, а съседите – напротив. За философията обаче на неспокойството може да се научи много от съседските проблеми. Основен въпрос: имаме ли право на отчаяние, когато не ни оставят на мира? Същинската природа на човека е нещо твърде дискусионно – дали сме преди всичко създадени, за да обичаме или за да се състезаваме и сражаваме един с друг. Колкото и медицински и психологически експерименти да се проведат, никой няма да успее да установи кои са естествените условия, в които човек е себе си – такъв, какъвто би бил ,,при равни други условия”, както се казва в икономиката. Веднъж се случва да сме с хората, които обичаме, секунди след това – без тях; случва се да не можем да се отървем от хора, които са ни неприятни, и мигове след това отчаяно да търсим компанията на когото и да било. Кога сме истински? Винаги!… или никога – въпрос на осъзнат избор ли е това да бъдем истински? Всеки човек безспорно се осмелява да бъде себе си поне на едно място – вкъщи – там, където са и съседите. А съседите също разполагат със своята неприкосновена ,,истинност” пак там – през една стена – същата тази стена, в която почти сме прокопали тунел до живота на отсрещния в опити да закачим някоя картина. Не повече от 15 см ни делят от съкровеността и сакралността на чуждото страдание. А нашата реакция – тук сме най себе си, едновременно най-самотни и най заедно. Както човек не може да обясни тъмнината без да я сравни със светлина, така много трудно е да се обясни самотата без да използваме понятието ,,за-едно” – ,,като едно”. Остава само да го потърсим и ще го намерим – общуването, – защото това прави човека ,,човек” и това прави човекът с човека – общува. И се разкрива, осъзнавайки, че съдбата не му е позволила да остане сам. А дали е самотен – това е тема на друга постановка, а може би просто въпрос на личен избор?… Кой знае!?

     ,,Думите вече не са продължение на сърцето, а паяжина на ума…”

из постановката

_________

Общежитие или общо житие

МГТ ,,Зад канала”

постановка: Съни Сънински;

участват: Илка Зафирова, Илия Ангелов, Христо Мутафчиев, Петър Калчев, Албена Михова и др.