Мъжка забавачка

     Хехе! Какво искате да му се не види?! Да стоим на дивана вкъщи, да пием бира, да гледаме футбол? Да се радваме, може би, на рекламите, в които момичета по бански рекламират … нещо си. Ами че то пазаруването си е психоаналитик + фитнес + култ към естетиката. Не се оплаквайте, мъже – не се оплаквайте, защото вие имате това време, защото през него ние сме заети със себе си – представете си какво щеше да бъде, ако вместо това в събота ви стоим на главата, четем ви любовния хороскоп и ви държим сметка за ,,предстоящи” и ,,възможни” изневери. Иди после обяснявай, че ,,възможно” не е синоним на ,,вероятно”. Не се сърдете и затова, защото се радвате като малки деца, когато Жената се върне вкъщи с подарък – розови пухкави белезници или слипове с надпис ,,Достъп ограничен за хора със слаби сърца!” Прекрасна постановка, която трябва да накара всеки мъж да се примири със прищявките на съпругата си, а всяка жена – да се замисли какво усилие е за съпруга й да избира формата на дупките в сладките за партито на рождения му ден. Гарантиран смях, но е по-важно и другото, а него със сигурност го има в пиесата.

     Съвсем между другото и за любознателните казвам следното – имам усещането, че съвременният български театър се изживява като концерт на Бон Джоуви, Юрая Хийп и АС/ДС едновременно. Ако тези звезди може и да ги чака публиката по половин час да излезнат на сцената, то не вярвам, че е редно такова закъснение да се налага и като норма в театралния салон. Е, това, че закъснях, в крайна сметка няма никакво значение – аз спечелих, защото бях убедена, че ще изпусна началото на представлението. Оказа се обаче, че не. Някой е върнал часовника с малко повече от точно един час в неделя.

     А междувременно – поне да бяха дали един антракт – който иска да си ходи, да си ходи, – не че имаше такива, но от толкова чакане да започнат, човек го хваща съклета…

___________

режисьор: Емил Бонев;

участват: Асен Блатечки, Петър Тосков, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов;