Старицата от Калкута

      И пак Явор Гърдев! И пак силно представление. Солидна част от зрялата публика (която по дефиниция е консервативна в съвременна България – достатъчно е да вземем предвид обстоятелствата, в които настоящите така-да-се-каже-зрели поколения са израснали и са били възпитавани) би решила, че е под зрялото й достойнство зряло да се засмее на шегите на актьорите. А младите пък се радват, че някой се осмелява да изговори всичко това, още повече по такъв свежарски начин.

     Първоначално човек се чуди точно за какво става въпрос. После – когато действително го порази светкавицата на осъзнатата безпардонност, – му става … едно такова… не, не неудобно – напротив – весело. Да, ама как така ще си признае?! Усилията в салона през първите петнайсетина минути от постановката са концентрирани в сериозно и мълчаливо гледане и много силни надежди съвсем скоро да се премине към съществената част. О, каква изненада, обаче – оказва се, че някой е пропуснал да вмести последната в сценария. Изрежда се броеница от комични и абсурдни диалози, монолози, полилози (по линия на етимологията на последните две), музикални програми, та дори ако щете и рецитали на руска (изкушавам се да я нарека съветска, но не би било в съзвучие с моралната рамка, задавана от това понятие) поезия. След като бузите изтръпнат от стискане, пръстите си намерят най-после място, а кръвоносните съдове по челото едва не са се пукнали, човек изпада в продължителен, поразителен, първичен и лишен от всякакъв смисъл смях. И не спира. Ама наистина не спира!.. Животът през призмата на животинския фундамент на прогреса на цивилизацията - или с други думи – човещинката, – това ни представят уважаемите Вяра, Снежина, Захари и Малин.

     Извод: не ходете да гледате тази пиеса с майка си!

     Как така едни го могат, а други – го не могат? Ами – ще кажете започвайки с междуметие по навик, - то в живота по принцип си е така. Да, още Мечо Пух е понамекнал – ,,Някои са умни, а някои не са!” Е, Явор Гърдев явно е от първите.

______________________

,,Със ,,Старицата от Калкута” … (Явор Гърдев) … удря звучен шамар на обществения вкус.”

Адриан Лазаровски, Словото