Патрик Зюскинд – ,,Парфюмът”

     Препоръчвала съм книгата, както и филмираната версия, но не съм обяснявала точно за какво става въпрос. Странно, че сега имам такова желание – след около година след като я прочетох – ето за какво става въпрос:

     Малко момче е изоставено от съдбата и се налага да израсне само, без родители или някой друг, който да го обича. Израства по домове за сираци винаги мразено от хората без те да знаят определена причина за това. Открива таланта си рано - усеща миризми от километри, долавя всичко – включително и аромати от предмети, които според традиционните схващания нямат такива, а особено телесните аромати на хората. Това го кара да намрази една част от тях и да се влюби в друга – прекрасните жени в цялата област, чиито ухания улавя. Така решава, че, събирайки миризмите от мъртвите тела на най-прекрасните момичета, които срещне, ще получи най-пленителния парфюм. След като успява да направи това и парфюмът вече е факт, започва преследването на убиеца. Развръзката не е неочаквана, но ще оставя всеки индивидуално да я изживее.

     Теориите за феромоните не са нови, още по-малко пък необосновани. Известно е, че из целия животински свят привличането между мъжкия и женския екземпляр става под въздейтвието на тези хормони, които се долавят не с класическия орган на обонянието, а с по-малък апарат, който е поместен в носната кухина. Най-близкият аналог на феромоните - онова, което реално може да се усети със сетивата, е обонянието. Те обаче имат малко по-различна натура, тъй като не са класически аромат, а са със химическите характеристики на хормон. Действат на подсъзнателно равнище и гарантират продължаването на вида, както се казва по научно му. Изследванията обаче все още не са успели да докажат, че човекът се вписва в клуба на съществата, които се чифтосват, подбуждани от феромони. Открити са органи, които биха могли да ги доловят, и затова много компании залагат в новите си парфюмерийни продукти и такива вещества. Учените аргументират дори влюбването с тях – а по-привлекателните хора явно имали ,,по-приятни на мирис” хормони. Средно около четири до пет години е периодът, който природата е отредила да се създаде и отгледа дете до възраст, в която то да не е безпомощно. Затова и при човека, според някои учени, след като измине това време връзката се разпада, за да може той/тя да създаде ново семейство. Това от своя страна гарантирало поддържането на генното разнообразие. Е, господа учените обясняват това ,,разлюбване” с насищане на аромата на любимия – свикване с него (както в една реклама се казва – човек постепенно свиква с миризмите, които го заобикалят, и престава да ги усеща). А аз пък, най-малкото като жена, с това си обяснявам защо след като се разделиш с някого след месеци си склонен да се върнеш при него – припомняш си колко хубаво мирише всичко негово. Научният аспект на книгата е доста интригуващ. Тя всъщност е написана без въобще да засяга тази тема, въпреки че погледнато реално това е централната такава. И все пак е интересен и успешен роман.