madame FIGARO
декември 5, 2007
Кой би си купил блузка за 3630 лв.? За първи път през последната седмица и в България се появи версията на френското (че какво друго, след като е…) модно списание с по-горното заглавие.

На снимката тук е френски брой; на българския, който покрива периода 1 – 15 Декември, е Ванеса Паради, изглеждаща изненадващо добре.
Винаги съм се питала какъв е интересът на редакторите да показват по страниците си дрехи, които повечето български жени не биха купили. Не случайно въпросът по-горе не е ,,Кой може да си го позволи?”, а ,,Кой действително би го купил?”. Въпреки това няма нищо по-прекрасно от още едно списание за мода – стимул за въображението и пасивна шопинг терапия. (Която, междувпрочем, господа, рано или късно преминава в активна.)
Материален ли е българинът? Някои ще кажат - разбира се, – ами че той няма друг избор. Други ще са по-склонни да му простят с аргумента, че материализъм не може да съществува в държава, в която няма ,,материя”, така да се каже. Аз съм по-скоро от първите. С тази подробност, че бих добавила една конотация на понятието за материализъм и това са комплексите. Българинът не само е материален, но и завижда на всички, които имат повече от него – на Африка за слънцето; на ескимосите за снега, на развитите държави за парите. Странно някак си обаче, като дойде лято и човекът започва да се оплаква, че му е горещо; като дойде зимата – че му е студено; като направи успешен бизнес – от държавата, – да, същата тази държава, в която е успял да направи същия този бизнес.
С мисълта за комплексите в един миг си обясних много неща – и понеже пред себе си имах няколко от българските варианти на световните списания за мода, обясних си поне едно – защо повечето от тях предпочитат да предлагат стоки на цена, която не може да си позволи средностатистическата българка. Е, може би два пъти в годината и да успее. Съвсем отделен въпрос е това да е някаква прикрита форма на стратегия – ако предлагат стоки на високи цени, ще ги четат само хора, които могат да си ги позволят. Гениално! Отбрана аудитория от заможни читатели – че кой не иска това! Предполагам, че ценностната система на редакторите на тези списания не е от педантичните и не се концентрира върху това кой се крие зад определена банкова сметка. От друга страна пък кога това изобщо е имало значение за хора с този тип ценностна система?! Но да се върнем на стратегията. Тя действително би била успешна, ако модните списания се предлагаха на търг и правото да притежава последния брой се отсъждаше на човека, предложил най-много за него. Така елитните стоки, каталогизирани в елитните списания, стават естествено притежание на елитните хора. Да, ама не – списанието струва точно 2 или точно 5, или колкото там лева и независимо дали имаш 10 хиляди или 10 милиона в банката ще дадеш точно тази цена. Единственото обяснение, скъпи читатели, е, че редакторите поместват този тип стоки, за да не си помисли някой, че те в такъв магазин не са стъпвали. И пак стигаме до комплексите.
И като капак на всичко казано, а и за да всея малко смут и противоречие, ще кажа, че наистина е необходимо все пак да бъде поместена и такава информация. Важно е – пък и снимките разнообразяват. Не спирайте, колеги, пишете за всякакви стоки – от най-луксозните до най-некачаствените. Нормално е да има хора, които могат да си го позволят. Както казва един мой познат – след като мога да си го позволя, защо не? Високата цена не винаги означава качество, но, нека не се лъжем, по-вероятно е да е така. Освен това тя е източник на самочувствие (което е определящо за жената) и на стил (който пък е определящ за дамите) – нали все пак разбирате, не всички жени са дами. От опит мога да споделя, че има добър баланс например в ELLE. Въпреки това в последния брой ако средната цена на всички предложени продукти за грим беше около 20 лв., изборът на редактора клонеше към приблизително тройно по-голямо число. Но нека не бъркаме списанието с редактора. Успех и през следващата година!
___________
В този брой на madame FIGARO:
Ванеса Паради (интервю)
ДНК на стила (общи разсъждения по темата)
Новият театър – нещо интересно
и всичко останало, което може да се обобщи като ,,разни идеи за грим и облекло”
П.С.: Офертата за блуза с цена от 3630 лв. е действителна и е на страниците на броя.

декември 30, 2007 at 3:23 pm
От поста Ви става ясно, че нямате много идея какъв е пазарът на списанията в България. Явно не можете да си представите затруднението на всеки един главен редактор, който би искал списанието му да се чете от възможно по-голям брой хора, но при ниските доходи в БГ, той трябва да избира: или да смъкне стандарта изцяло на списанието като предлага евтина козметика и не се спира на маркови дрехи, или да разчита на рекламодателите си и да запази западния образец на изданието: като прходите му идват повече от реклами, отколото от смешните цени от 5-6 лв, които не покриват дори разходите за печат… Второто е за препочитане, защото както за издателите, така и за рекламодателите и за хората в БГ изобщо – целта трябва да бъде да се опитват да догонят западните стандарти (и да стане ясно, че стоките, които тук минават за луксозни, във Франция например са напълно достъпни за жените от средната класа). И друго: изгателите в БГ също са българи: съответно – беднички… Не само материално, но и културно: естествено, че ще имат комплекси, като всички нас, и като вас – съответно. Затова аз предлагам да бъдем по-снисходителни към самите себе си и по-обединени в постигането на един по-висок стандарт на живот, иначе ще си останем провинция, не само материално изостанала, но и пълна с възхищение към естествените постижения на Запада.
декември 30, 2007 at 5:41 pm
Не става дума май за стандарт на живота, а за манталитет. Или за маркетингова стратегия.
Този вид списания са за парвенюта и сноби и трябва да имат съответната форма, изказ и формат.
Таргет групата на списанието са снобите, новобогаташите, “баровците”. Та затова са такива кориците, респ. снимките на кориците.
януари 12, 2008 at 8:16 pm
Да, права сте – нямам никаква представа – аз съм просто читател. И като читател казвам това, което виждам – а то е смешно. И вие като отидете на лекар нямате никаква представа от медицина, но все пак си тръгвате здрава, нали?
А сега по същество. Две съвсем различни неща са да отделяш рекламни страници и да предлагаш продукти. Нищо не пречи да има реклами и на едните, и на другите. Иначе – ще цитирам вас самата:
,,…стоките, които тук минават за луксозни, във Франция например са напълно достъпни…”
…
,,…иначе ще си останем провинция…пълна с възхищение към естествените постижения на Запада…”
Май си противоречите. Но както и да е – провинциалното мислене действително е нещо разпространено в България и за това не мога да ви виня.
Има начин – това, че вие не можете, нищо не означава. За Франция пък въобще да не говорим – всеки здраво стъпил на земята знае, че сме далеч от догонването й. Пожелавам успехи и малко повече рационалност – не забравяйте къде се намираме все пак! Всичко хубаво!
октомври 12, 2008 at 10:29 pm
Това не е Ванеса Парди…
Моника Белучи.
октомври 13, 2008 at 11:46 am
Да прав сте, така и съм написала, просто трябва да четете по-съсредоточено