Относно провинциалните регистрации
декември 29, 2007

Става въпрос за Светла Петрова, водеща в bTV. Но преди това бих искала да се извиня, че темата не се вписва в тематиката на блога. И въпреки това - горката жена станала обект на отмъщение, както тя вярва - заради журналистиката си. Колата й е подпалена. Кой е виновен за това? - разбира се, провинциалистите. Защо? - ами как! - защото около блока й има много коли с ,,провинциални” регистрации.
Тук следваше да направя едно отклонение, в което да иронизирам как масово се бъркат понятията ,,провинция” и ,,държава”; как има смехотворни предложения като въвеждане на софийско гражданство; как всички, които живеят в София, си въобразяват, че имат някакъв по-различен цвят на кръвта, та дори и да са родени в … (от куртоазия няма да казвам нищо, за да не обидя някого); как хората, които са се преместили в столицата, всъщност са виновни за всички проблеми там и т.н. и т.н.
Реших обаче просто да обясня как стоят нещата. Е, нещата не стоят така. За задръстванията е виновна културата на българските шофьори, както и лошата инфраструктура, създадена през тоталитарно време, в което мобилността на населението е била ограничавана. Това само по себе си е в разрез със демократичните разбирания, но иди, че обяснявай на Светла Петрова какво е демокрация - та тя разбира от журналистика - каквото и да значи това! Проблемът с боклуците се отдава на липсата на сметище, а липсата на сметище - на липса на ефективно управление на града. Но сега следва друго - проблемът с комплексите на некадърните софиянци и кадърните ,,провинциалисти”, както би се изразила Светла Петрова, се решава много по-сложно. Да продължавам ли?…
Понеже българинът обича да му се дава пример с Америка - та нали сега това е Големият брат, - само ще спомена, че нито в Америка, нито където и да било по света не е изключение от правилото, а е по-скоро правило хората да си опитват късмета извън родните си места. И никой не би си позволил да гледа на това с лошо око. Освен Светла Петрова, разбира се.
П.С: Може и да разочаровам другарката Петрова, но тя съвсем не е толкова кръстопътна фигура в държавата, че да си струва някой да отмъщава за нещо, което тя си мисли, че е журналистика. А bTV бих посъветвала да си запълват времето за новини с по-смислени неща от това чия кола на каква температура се е намирала; кое е новото гадже на френския президент или какво се строи в студентски град - но все пак, последното е оправдано - разбирам, че голяма част от екипа живее там и сутрин като отива към София гледа през прозореца и пише новини. Да живее Журналистическият факултет!

декември 29, 2007 at 4:39 pm
bTV е една долнопробна кабеларка. Не де юре, но де факто.
Светла Петрова като журналист не дразни никого- на моменти тя е направо сервилна и мазна. На политическата сцена съпругът и играе подобна роля.
Ама виж синчето им дразни и вбесява много хора. В тази насока трябва да се търси!
декември 30, 2007 at 10:26 am
Съгласна!
пардон - започва да ми обяснява, че за това задръстване са виновни САМО и единствено “селяните” (цитирах) от провинцията. И това е всеки, абсолютно всеки път!
Поздравления!
Уви не само другарката Петрова мисли така…
Аз не харесвам столицата и избягвам да прекарвам там повече от нужното време. Нужното да се чете - неизбежното. И всеки път, когато ми се е налагало да ходя там, съм ставала свидетел на следното: качвам се в такси, минута по-късно вече сме в задръстване. Малоумния шопски бакшиш - куртоазията ми е чужда
Живяла съм в градове пъти по-големи от София и навсвякъде ще се намери някой като Светла Петрова. Не казвам, че това отношение го няма в другите страни, но това с бакшишите, в София особено, е просто изумително!
декември 30, 2007 at 12:52 pm
А най-веселата част е, че е много по-трудно и съответно се изисква много повече талант, усилия и лични качества да се родиш където и да било, Ню Йорк, ако щете, и да се преместиш в друг град - например София, отколкото да се родиш и да си остарееш на едно място без да претърпиш никакъв напредък живота.Едно е да разчиташ на себе си, друго - на връзките на мама и тати. Или както се казва - не е важно откъде си тръгнал, а къде си стигнал