Милена Демирева - Миа

     С обичайното закъснение, което понякога дразни, а понякога е симпатично, ще направя краткото съобщение на това основание. Ремонтът в операта, Големият ремонт - с главно ,,Г”, приключи преди около месец, та сега си имаме почти чисто нова опера. Доколкото това е възможно при половинвековна сграда…

     Вчера беше прекрасен ден. Не знам защо се чувствах така… всъщност - знам, но не мисля, че това беше първопричина, по-скоро беше щастливо и случайно последствие от дългото разтоварващо тичане по магазините по момичешки, което си бях обещала от много време насам.

     Иначе - относно колажите, някакси не го обичам това изкуство. Фотографията е фотография, защото е педантично безпогрешна по отношение реалността, а колажът опорочава и това. Опорочаване на постигнато съвършенство. То май така или иначе последното си е мода в момента.

     Това далеч не означава, че колажите пред НДК не си струват разходката и минаването покрай, оказва се, любимия паметник. Къде другаде човек може да види куче, което рови в бетон. Интерпретациите са на основата на човешките страсти - невинните грешки, желанието да бъдем все по-хубави, все по-богати и все по-важни. Текстовете обясняват защо.

     Банално ли звучи? Изтъркано и изпразнено от смисъл? Не мисля. Понякога нещата звучат банално просто защото са истина. Уж все се опитваме да го намалим това насилие в този днешен свят, а пък все нещо не ни се получава. А какво общо има театърът с хуманизма - това е отделен въпрос. Малко става като в български закон - да пише там разни хубави работи, а дали някой ще го е … чете - отделен въпрос. Въобще май в това заглавие ,,театърът” е излишен и, ако го няма, се получава много добър форум за хуманитарен диспут. Жалко! Защото става въпрос не за някаква друга, а именно за театрална конференция. При това сама по себе проведена като ПР кампания за българския театър. Идват критици от цял свят, в продъление на 6 дни [апропо: провежда се от 14 до 16 Април, включително] гледат български постановки и после договаряме условия с Франция как да бъдат играни в Париж още няколко български постановки. Нямам нищо против международните конференции, още по-малко пък срещу ПР лобирането за популяризиране българското изкуство. Но, моля, нека наричаме нещата с истинските им имена, за да не превръщаме театъра в конференция, а конференциите в театър.

Това не е просто фестивал - това е фестивалът за съвременен танц и пърформанс!

Започвам с лека шега, а всъщност съм много сериозна. Поредното събитие, организирано от Червената къща, което трябва да се посети. Това, което мина, за съжаление - мина, много неща се показаха на 6-ти Април. За по-подробна информация за дати и представления, обаче, ще трябва да следим внимателно програмата тук.

Огледална фаза, пърформанс

(снимка: страницата по-горе)

Вход: 25лв. (за учащи и други необлагодетелствани от съдбата социални групи има намаление от 5 лв. )

     Една позната, по чисто случайно стечение на обстоятелствата и моя съименничка, работи вече 14 години в банка. Това звучи много, но едва в последните няколко години тя беше допусната до екипа по въпросите за човешки ресурси. Което ще рече, че започна да се занимава включително и с подбора на кадри. Направихте ли връзката? Read the rest of this entry »

     Не мисля, че има български ценител на изкуството, който да не се прекланя пред професора. И на науката, разбира се. Преди седмица - две излезе книга, посветена на него и написана от Димитър Стайков. А всъщност, книгата е пълна с чудеса, така както и самият герой!

,,Човешкият цирк и Крикор Азарян”

Автор: Димитър Стайков

Цена: 14.00 лв. (не важи за всички книжарници)

     Нека малко поговорим и за музика. Добрите новини са, че Теодосий е петият подред, получил звезда на грандиозната алея на славата пред … кино ,,Арена Младост” в София. (Правя всичко възможно да звуча сериозно, наистина!) Този човек е сред най-талантливите българи в последните десетилетия. Музиката му се разбира от малко хора, защото малко хора си дават труда да я слушат. А който слуша, както казват, чува. Почитания!