A funky idol
април 8, 2008
Една позната, по чисто случайно стечение на обстоятелствата и моя съименничка, работи вече 14 години в банка. Това звучи много, но едва в последните няколко години тя беше допусната до екипа по въпросите за човешки ресурси. Което ще рече, че започна да се занимава включително и с подбора на кадри. Направихте ли връзката? На един професионалист му трябват десет и отгоре години, за да навлезе в атмосферата на дадено предприятие и да бъде допуснат до място, което е представително за предпочитанията на предприятието. Ето как стои въпросът с Мюзик айдъл - публиката гласува - инженери, лекари, да - много умни и образовани хора, наред с не-чак-до-там толкова умни и образовани, но все пак и най-умният лекар си остава просто лекар. И защо е необходимо лекар да оценява певец? - дали му харесва? - че това може да бъде повлияно от какво ли не. И това е най-голямата опасност. Влиянията. Непрофесионалните. Нали от тях се опитваме уж да се опазим. Е, не се получава. Един музикант трябва да бъде институционализиран като такъв от хора, които имат моралното и квалификационното право на това. … Иначе ще изгоним Пламена и Нора и ще остане Иван. (А това, че лекари не гласуват, а гласуват 10-годишни деца е отделен социален феномен. ) Жалко е, че форматът е такъв - очевидно е, че нещо в системата куца. Предвидена като демократична, тя допуска преминаването в друго измерение на забавлението, като забравя, че мярата за нещата трябва да бъде на първо място професионалните качества и много след това всичко останало. А къде влиза Фънки ли? - Фънки е единственият, който си върши работата като хората. Нека някой ми каже, че не е редно да се отнася така с хората, а после да се опита да ме убеди, че ,,Кен лий” е повод за гордост. Винаги има граница и когато тя се премине, по-добре да стане лошо, отколкото жалко. Поне според мен. Никой не може да обвинява никого, че казва истината, още по-благородно - той я казва на хора, които очевидно не я знаят. Или може би Кристиан Гьошев от Пловдив знаеше, че пее фалшиво, но просто не искаше да си признае…. Както се пееше в една песен (хм, каква ирония): ,,… а дали е така - кой кой ще ми каже…” Е! Ето, намери се кой да каже. Най-накрая - ще си кажат онези, на които им е омръзнало. Аз съм сред тях.
април 11, 2008 at 7:37 pm
Мисля че проблемът с Music Idol e че организаторите го дефинират като фабрика за звезди. Ако мислиш за предаването просто като за състезание без кой знае какви последици, съвсем нормално е въпросния лекар (който тайничко е 10-годишно дете, чиито родители ще пропищят от сметката за смс-и в края на месеца) да гласува и да решава какво му харесва и какво- не.
Пазар- който най-много се харесва на масовата публика той остава защото генерира най-много смс-и. Няма нищо общо с пеенето.
Ако си мислим за Music Idol като за сериозен музикален конкурс обаче, не трябва да даваме право на глас на публиката. Казвайки това си давам сметка, че това може да се отнесе и към избора на парламент, ама хайде да не се отплесвам.
А Фънки, Фънки… може и да си върши работата, ама като го гледам се сещам за цитат от Ъпсурт: То’а единиа е мноу прост
април 11, 2008 at 11:22 pm
Напълно съм съгласна с теб по отношение това, че публиката не трябва да има право на глас. Или поне аз така те разбирам и така мисля за Idol-a. Иначе Фънки според мен си е на мястото като строгия, но справедлив образ. А ето малка шега: с радост съобщавам факта, че има държави, в които има непреки избори за парламент, т.е. - всички граждани избират един по-затворен кръг от граждани. Второто ниво избиратели - избраните на първия етап, вече представляват избирателите на парламента. Също е форма, и то доста успешна, на демокрацията в позитивния й вид (до момента демокрация в идеалния вид никой не е видял, няма и да види). Да, обаче ако в България се въведе тази система, мнозинството, което и без това е малко представено за сметка на малцинството, ще изгуби позициите, защото тази представителност ще се увеличи правопропорционално, а именно - повече представените ще станат още повече представени, а по-малко представените ще станат още по-малко представени. Въобще тук кашата е такава, че понякога си мисля, че ако просто срутим всичко изоснови и измислим цяла нова форма на управление дали пък няма да ни е по-лесно.
Последното отклонение е във връзка с темата тук: http://nicodile.wordpress.com/2008/04/10/help/