Милена Демирева - Миа

     Вчера беше прекрасен ден. Не знам защо се чувствах така… всъщност - знам, но не мисля, че това беше първопричина, по-скоро беше щастливо и случайно последствие от дългото разтоварващо тичане по магазините по момичешки, което си бях обещала от много време насам.

     Иначе - относно колажите, някакси не го обичам това изкуство. Фотографията е фотография, защото е педантично безпогрешна по отношение реалността, а колажът опорочава и това. Опорочаване на постигнато съвършенство. То май така или иначе последното си е мода в момента.

     Това далеч не означава, че колажите пред НДК не си струват разходката и минаването покрай, оказва се, любимия паметник. Къде другаде човек може да види куче, което рови в бетон. Интерпретациите са на основата на човешките страсти - невинните грешки, желанието да бъдем все по-хубави, все по-богати и все по-важни. Текстовете обясняват защо.