Милена Демирева - Миа

(сцена от  представлението ,,Лазар и Иисус”)

• Голяма награда:  Кирил Дончев
• Поддържаща мъжка роля:   Цветан Алексиев за ролята на Read the rest of this entry »

… или Честит празник на Българската писменост!  

     Повече българчета да има, за езика не се притеснявам. Нали има речници на БАН.

     11 награди си стоят послушно и чакат да бъдат раздадени след два дни на официалната церемония по традиция в ТБА (ами логично - ще кажете, и ще бъдете прави). И понеже винаги трябва да има за шок и ужас на публиката някаква изненада - тази година има (което също си е своего рода традиция) и дванадесета награда - допълнителна, наречена ,,Голяма награда за цялостен принос в театралното изкуство”, която ще бъде връчена на вече-е-ясно-кого, обаче аз няма да кажа. Както казваше един мой професор - най-железният агрумент на жената е ,,’щото така!”.

     Всички 11 категории са с по три номинации, а информацията е прекрасно представена на сайта на ТБА (трябва да се отдаде необходимото внимание за това). Повече - друг път. А другият път всъщност е другиден. Ако сесията не ме е подплашила. Като кокошка в кокошарник.

     Всъщност - нищо свързано с нощта на музеите - имаше неверятно интересни неща, които аз няма да коментирам, (1) защото не можах да посетя по-голямата (за да не кажа почти всички) част от тях, (2) защото и без това вече всичко мина, но най-вече (3) защото използвам заглавието като повод просто да известя с гръм и трясък, че каката вече си е на линия. Не по-малко заета, разбира се, но с не по-малко идеи.

      А, да - за нощта - какъв прекрасен празник, а!? За малко да забравя - включи се дори и МВнР с подредба в т. нар. Скулптурен парк; НХГ, Археологическия музей, НГЧИ (за който се пита какво е това - Национална галерия за чуждестранно изкуство), а вероятно и други…

     Вместо да карам на оправдания защо ме нямаше толкова време и накъде ме отвя облачният фронт, нахлул в малка България в последните 2-3 седмици, ще си спестя и мястото, и сътворяването на абсурдни оправдания. Важното е, че от няколко месеца насам кака Миленка като че ли изключва съществуването на литературата като жанр в изкуството… Това май се получава всеки път когато срещна учителката по литература от гимназията. Действа ми по някакъв начин тази жена, не е много хубаво това за горките настоящи випуски. Отплеснах се. Последномесечните издания се обединяват около идеите за ,,как-да-…”, документалистика и развлекателни простотийки. А най-доброто, което може да се намери, разбира се - съм избрала аз. (това понеже съм скромна)

,,Писма от земята” - Марк Твен

      Не че не си написа и биографията. Даже и тя съвсем не е за пренебрегване. И въпреки всичко Марк Твен си е Марк Твен и е изцяло в негов стил сатирства на воля, неограничаван от собствено преживяно и мечтано. А пък ако се чудите за какво става въпрос конкретно в тази книга - за религия, висше общество, морал и още нещо…

*  *  *

Read the rest of this entry »