Paroles, paroles
май 12, 2008
Вместо да карам на оправдания защо ме нямаше толкова време и накъде ме отвя облачният фронт, нахлул в малка България в последните 2-3 седмици, ще си спестя и мястото, и сътворяването на абсурдни оправдания. Важното е, че от няколко месеца насам кака Миленка като че ли изключва съществуването на литературата като жанр в изкуството… Това май се получава всеки път когато срещна учителката по литература от гимназията. Действа ми по някакъв начин тази жена, не е много хубаво това за горките настоящи випуски. Отплеснах се. Последномесечните издания се обединяват около идеите за ,,как-да-…”, документалистика и развлекателни простотийки. А най-доброто, което може да се намери, разбира се - съм избрала аз. (това понеже съм скромна)
,,Писма от земята” - Марк Твен
Не че не си написа и биографията. Даже и тя съвсем не е за пренебрегване. И въпреки всичко Марк Твен си е Марк Твен и е изцяло в негов стил сатирства на воля, неограничаван от собствено преживяно и мечтано. А пък ако се чудите за какво става въпрос конкретно в тази книга - за религия, висше общество, морал и още нещо…
* * *
