La тревата

     В последните няколко години майка ми упорито се опитва да ми докаже, че операта не е моето изкуство. Напоследък е на път да успее и снощи за малко да обърна операта на кафе с цигара. ,,Травиата” беше представена в Пловдив като част от годишния фестивал, станал вече традиция.  XXII музикален фестивал на Античния театър, въпреки че

Оркестър без име

     Колкото и странно да е, Драматичен театър - Пловдив поставя (Борис Панкин) въпросния филм на театрална сцена. Всички чакаме да видим какво ще се получи…

Open space -> Creative collaboration -> SEAS

     Крис Торч, казано на български, беше човекът, който направи атрактивната презентация на въпросния проект, за който вече няколко пъти се каня да пиша това-онова. В какво се състои той - на артисти (най-общо - творци, хора, които създават, художници и пр.) от различни морски региони се осигуряват условия в прдължение на известно време (няколко месеца) да живеят в друга държава, участваща в проекта, да имат непосредствен контакт с други автори и от този контакт да черпят творческа енергия (простете за клишето), която в последствие да бъде материализирана в някакъв обект на изкуството, който да е едновременно продукт и на смяната на обстановката, и на общуването с друг артист, и на изживените емоции. До този момент върви успешно, като, разбира се, не всички морета са включени. - ,,По света има много вода”, - както с много приятно чувтво за хумор отговори самият Торч на дама, която беше отправила критика по повод малкия обхват на начинанието.

xiii salon des arts

     По традиция с начало на 11 Май, Салонът на изкуствата приключи вчера с музика, музика и … изложба. На Николай Иванов. Музиката беше класическа, а по друго време и на друго място свириха Канзас. Всъщност само мястото беше друго, но това е организационна подробност. Самите Канзас бяха един от гвоздеите тази година, а към тях се присъединяват Церемонията по връчване на наградите за изкуство и култура, Toto Cutugno (сърце не ми дава да го напиша на кирилица), (и редом с него) Васко Кръпката и така все по-назад към началото на фестивала, на който така и не успях да обърна смисъл. Акцент беше също и гр. Русе или поне с такова наблюдение оставам от конспекта, който чета днес. Български фолклор, класическа музика, кино и участия на млади изпълнители. Жалко, че няма интернет страница все още.

Paroles, paroles

     За кой ли път забравям, че книгите са важно нещо, особено когато си намериш работа като моята. Не, не че не работя … очевидно просто не е достатъчно. За да не ви тормозя с нещата, които аз чета и които напоследък са малко странни, признавам, оставяме френската класическа литература и разкази в оригинал на страна (шегувам се, разбира се, дори и аз не мога да чета на френски в оригинал) и преминаваме по същество към избрано от книгите, излезли в последните няколко седмици.

Станислав Куняев, Сергей Куняев - ,,Сергей Есенин”

     Историята на руския поет винаги е била е изменяна или недоизказвана по най-различни причини. Всичко съвсем точно и открито, без политически условности, както в личния му живот, така и иначе можете да намерите в тази книга. Опитът показва, че в много случаи биографията на действителни личности е далеч по-интригуваща отколкото измислените романи - идеите му, пътуванията, смъртта. Прочетьом, увидим, как говорят французкие…

*  *  *

,,На път като на път” или и ,,Варненско лято” все някога трябваше да свърши!

      Голям дъжд, голямо чудо беше. Ама се прибрах по живо, по здраво. Както казва Ш!ефът, на прибиране от фестивала по радиото слушахме поздрави за ,,всички офиси, които и днес нямат интернет!”… Истината, до която стигна всеки активен зрител, така да го кажем, е, че в България театър все пак се прави, и то далеч не лош. Е, зависи дали считате перфекционизма за добро или за лошо качество.

Music Idol II

     Знам, че пиша със закъснение. Но това при мен не изненадва никого вече. За разлика от новия победител в конкурса на bTV - Тома. Дори не му знам фамилията. Е, вярно е - аз не следях шоуто от толкова близо, но все пак слушам рок… Първа грешка - това не трябва да бъде шоу. Нито по дефиниция, нито по съдържание, а трябва да се знае, че в повечето случаи едното води до другото. Втора - изборът на публиката. Дали е успокоение или безразличие или чисто и просто некомпетентност, но на два пъти Нора беше незаслужено принудена да се бори за нещо, с което е родена - победата. Тя притежава един от най-уникалните гласове, които съм чувала, а още повече и всичко останало, необходимо на един изпълнител. А за Тома, да му е честита победата, не мога да се сетя дори и една негова песен в … ,,шоуто”. Единственото, което си спомням от всичко, е това (вж. по-горе).

Книга за тамплиерите

     Простичко заглавие, но си казва всичко. Не че съм изпуснала новината и научавам със закъснение, просто всичко друго ми се стори някак си по-важно и актуално за първите дни на Юни. Книгата беше на ,,посещение” в Археологическия музей, където можеше да бъде видяна от всеки. За един ден. Беше тук благодарение на инициативни хора, посветени в каузата. И понеже неволно повдигнах въпроса, правя уточнението, че в България всички, които се имат за ,,посветени” - да си актуализират речника. Коментари за българските кръгове от този сорт няма да правя, защото всеки разумен човек знае за каква световна дискредитация на доброто име на порядъчните мъже става въпрос. А пък който иска, нека се доказва.

     Що се отнася до самата книга - един и същи текст циркулира из интернет очевидно изкопиран незнайно кой от кого - тя дискутира въпроса за самите тамплиери и процеса срещу тях преди много, много лета. Няма нещо по-прекрасно от старата книга, нали?…

whitesnake

- Вуйчо, кво прайш?

- Ми тука… рисувам. (пояснение - вуйчо ако не свири на китара, рисува - и обратното)

- А знаеш ли кво ще има на 4ти Юли?

- Хм… Националния празник на Щатите? (това пък от къде му дойде на акъла никога няма да си обясня)

     Да, бързайте за билети! - whitesnake ще свири заедно с Деф Лепард.

,,Варненско лято” х 16

     Животът е хубав, когато има театър; още повече ако театърът е във Варна, насред лято. Този път Пловдив ще отстъпи и ще иде на театър … във Варна! А пък защо не освен любовта, морето, да няма и още нещо…

     Международният фестивал ,,Варненско лято” започна без мен, но не съм от тези, които се дават лесно (въпреки, че брошурата постоя известно време на бюрото преди да й обърна смисъл). От 2ри до 12ти този месец ще бъдат представени на публиката наградени и номинирани постановки от България, гости от Франция, Турция, Дания, Великобритания, Холандия, Русия. Има и телефон за резервации, има даже и страница:

http://theatrefest-varna.org/ 

     Представленията се играят по няколко пъти в по няколко дни, има богат избор от музикални събития, съпътстващи програмата. Е, приятно прекарване остана да ви кажа. Наздраве!

     На този, който кихна.