Банско, XI-ти Международен джаз фестивал 2008

     Странното е, че това лято културният живот продължава да се случва, въпреки всичко, за разлика от миналата година, когато се случваха единствено ежегодните фестивали за музика, театър и прочие. Един, от които – този в Банско. Ето програмата, излезнала предварително – това е много голям плюс в сравнение с други години и мероприятия, при които до последния момент човек се чуди да ходи ли, кога, как и въобще защо.

     Времето е от 8-ми до 13-ти Август, мястото е повече от ясно, а само част от имената, които са масово познати на българската публика, са Валери Петров, Нона Йотова, Стефка Оникян, Камелия Тодорова, Иван Лечев, Милчо Левиев, Теодосий и много, много други.

Съвет на ЕС

     В ЕС – онези, дето ни спряха парите преди броени дни, – има един Съвет, който добива различни формати, съответно събиращи по министър от всяка Страна-членка в съответен ресор. Не знам дали не стана много сложно, но това не е основното сега. Интересното е, че неформална среща на този Съвет се е състояла преди седмица (21-22 Юли) във Версай (да, там – от Париж – веднага в дясно). Срещата е била във формат от министрите на културата в Държавите-членки и е засегнала въпросите за култура и аудиовизия. Законодателството в областта вече очевидно се разпростира и на цифрова почва. Наред с други събития се заговори и за опазване и комуникиране на културното наследство из Съюза. Известна е крилатата фраза, че, ако ЕС трябваше да бъде основан сега, това щеше да бъде основният мотив. Добре е, че все по-често се заговаря за културата като обединяващ фактор и за културната дипломация като инструмент от ключово значение в съвременните външни отношения.

Шведска защита

     Ако си спомням правилно (защото все пак беше отдавна, когато кака Миленка гледа тази постановка) – та ако си спомням правилно, не мога да пропусна да разкажа.

     ,,Ние не търсим добър човек, който да се прави на лош; ние търсим лош човек, който да се прави на добър.“ – Златното правило в бизнеса.  Наскоро ми се даде повод да премина през интервю за работа. Такъв е казусът в тази постановка. Четирима кандидати на пръв поглед изглеждат като съвсем поносима конкуренция, макар и за ключова и отговорна позиция в голяма международна компания;

Джаз в Перелик

     Да, аз бях също толкова изненадана, колкото и вие. Ако знаех по-рано щях да скокна. Било е невероятно, е, поне по собствени умозаключения. Някой ми каза, че са докарали рояла на Милчо Левиев с хеликоптер. Как съм го изпуснала да ми се чуди човек!

Лазар и Иисус

     Някои биха му казали наивизъм, защото такъв тип повествование извира директно от сърцето и отива директно в сърцето. Религиозен наивизъм, ако трябва да сме точни, за да следваме библейската притча за Лазар. Класическата история е разказана по впечатляващ начин – Лазар е неблагодарен, а персонажите на Иисус и Юда са изиграни от един и същи актьор.

* * *

* * *

 

Вили Казасян

(08.12.1934г. – 12.07.2008г.)

Валентинов ден

     Много специални поздравления за Калин Николов, подготвил музикалното оформление. Музиката беше изключително добре подбрана за целите на постановката; даже може и да се каже, че музиката създава една голяма част от постановката. Или с други думи ако музиката не е такава, каквато е, постановката щеше да бъде много различна, дори бих казала банална, прозаична, но … по същество. Действието се развива през 2012 година, в която две приятелки (кавичкосайте го това последното –

Коко (Coco Chanel)

     Театър 199

     Коко (Coco Chanel)

     Режисьор: Въскресия Вихърова

     Участват: Цветана Манева, Ася Иванова

     Едва ли има нещо, което може да спре красотата, особено когато тя е материализирана в кожата на красива жена. Пиесата моделира проблемите на освободените момичета, които

Малка пиеса за детска стая

     Обещаните постановки, които имах възможността да гледам на театралния фестивал във Варна. Да, знам, че вече е крайно време да започна с рецензиите.

     Тази е една от последните, които гледах, но честно да призная не беше кой знае какъв финал. И въобще не важеше правилото най-доброто да се остави за най-накрая. С категоричност мога да заявя, че Театър 199 безспорно печели личните ми овации и се нарежда сред най-добрите театри в списъка ми с любими такива. Този път обаче давам на заден.

     За онези, които не са гледали постановката, ще направя уточнението, че става въпрос за четирима приятели от детските години, които още тогава са измислили игра

Лакме/Делиб

     На 1ви Юли т.г. Франция пое председателството на Европейския съюз. По този повод пое инициативата да организира във всяка столица на Държава-членка културно събитие, с което да отбележи встъпването си в председателство. В София събитието беше операта Лакме от Делиб, чиято организация беше посредствана от Френския институт, посланика на Франция в България и министерството на културата.

     Честно да си призная, не съм очаквала толкова да харесам опера (след последните ми преживявания от Травиата). Беше прекрасно, а певците бяха в по-голямата си част (даже всички) българи. Не може да се забрави твърдението, че ако ЕС трябваше да се създаде сега, мотивите за това щяха да бъдат опазването на културата и насърчаването й. (Спомнете си пословичната Конвенция…….)