Коко (Coco Chanel)
юли 8, 2008
Театър 199
Коко (Coco Chanel)
Режисьор: Въскресия Вихърова
Участват: Цветана Манева, Ася Иванова
Едва ли има нещо, което може да спре красотата, особено когато тя е материализирана в кожата на красива жена. Пиесата моделира проблемите на освободените момичета, които правят каквото си искат, когато си искат и натрапчиво прокарва идеята за неразумието като начин за търсене на щастие. А всъщност един от въпросите, които поставя, е дали в действителност това неразумие успява… или си остава просто неразумие. През изключително оригиналното хрумване за участието на една и съща героиня в два ,,формата” (колкото и грубо да е казано) става ясно, че опитните далеч не са толкова опитни, колкото се очаква от тях, а младите - съвсем не толкова лековерни. Да, двете дами играят един и същ персонаж, в различни години, но пространството и времето са се изкривили и сега те разговарят една с друга. Спорят и се обвиняват като майка и дъщеря, като две съпернички за един хубав мъж, мразят се, а са едно цяло и не биха могли да се обичат и да не могат една без друга повече от това. Има някаква хигиена в това да критикуваш себе си по трудния начин - по лесния всеки може. Със съжаление за онова, което е трябвало да стане. Не - тук е обратното - Тя, порасналата, не съжалява и оправдава всичките си буреносни години; даже е доволна, че миговете не са прелетели покрай нея без да се възползва. О, възползвала се е и още как! Била е жена и дявол, и любовница, и ангел, и всичко, което е можела да бъде, за да бъде себе си, за да покаже и да възнагради себе си за това, което е. А другата, младата, изпитва дискомфорт, че все на нея се оставят трудните решения, които сърцето взима без да пита, и се противи безсмислено на нещо, вече така или иначе изживяно. Будна съвест? - Не. Буден спомен, твърде буден. Препоръчвам пиесата на всеки, който поставя красотата и удоволствието от живота пред благоразумието. Всички останали също биха я харесали, но просто няма да я разберат. Просто култ към естетиката, чувствеността и силата на тези оръжия в женските ръце, това е.
Една от най-впечатлителните и на място реплики, които съм чувала - напълно в подкрепа на идеята на постановката, -
,,Внимавай да не си изгубиш протезите в родилното отделение!”
(по повод мъжете, които се женят за млади момичета в залязваща възраст)
Leave a Reply