Да ви е честито!

27 Март – Международен ден на театъра

     След като wordpress позволява публикации със задна дата, успях да честитя рождения ден на най-добрата си приятелка на ?-ти Април, при това успях да го направя на самия ден (23-ти Март). Приятно е, нали? Сега нека още веднъж се възползвам от тази хитрост и отбележа подобаващо този празник с портрет на Станиславски. Нали така беше модерно по времето на Сталин – портретни почести! Най-прекрасното в този човек е, че един от неговите ученици пристига в България – щастлива случайност, като се има предвид, че те са били само 5 и са се пръснали в различни краища по земята да разпространяват учението. Масалитинов се установява в Пловдив, където и до този момент Драматичният театър носи неговото име. Уверявам ви, уважаеми дами и господа, обвиненията за руско влияние в българския театър тогава от перспективата на времето изглеждат като борбата срещу родината, майката и съпругата, които ти дават живот, любов и деца.

Оркестър без име

На Петя:

“Отнема много време да се превърнеш в стар приятел.”

обичам те завинаги

мисля за теб

времето е на наша страна

чакам те!

23.03.2009г.

*  *  *

     Сред последните гвоздеи на сезон 2008/2009 в театралното бойно поле е гореупоменатата постановка  на Драматичен театър Пловдив. Едно от разочарованията ми в ,,Ах, този джаз!“ на Народния беше, че пиесата на сравнително висок процент повтаря хода на филма със същото име

Краят на играта

     Не мога просто така с лека ръка да скрия възхищението си от играта на актьорите в Театър 199 преди известно време. Пиесата на Бекет ,,Краят на играта“ е спорен диалог, който от все по-вътрешен се превръща във все по-прощален.

Рейс, Народния

 

     Винаги съм изпитвала тихо вдъхновение от хумора на Стратиев. Само дето след като гледах тази постановка започвам да си мисля кое е останало – хумора или вдъхновението.

360°

     В последните дни имах възможността да присъствам на постановката. С типичния за Девата педантизъм бих могла и да направя уточнението, че думата ,,присъствам“ дори не изчерпва съпричастието ми, но ще се опитам да бъда обективна (с ясното съзнание, че това е нещо принципно невъзможно).

      За пръв път ставам свидетел на нещо, което се бие само със себе си – представление, наречено ритъм-шоу, изградено изцяло от противоречия, което засяга две изкуства – музика и театър – една събирателна на моите интереси. Особеното е в това, че театърът е моделирана тишина. Поне до този момент

Yasen

     С подкрепата на Institut Français се състои изложбата на Ясен Згуровски OVER INDULGENCE, която ще бъде изложена от 5-ти до 23-ти Март в залата на Дякон Игнатий 2. Името е добре познато от работата му в списания като Егоист, Едно и мн. др. извън България. Единственото представяне, от което се нуждае, е в светлината на последните му постижения в сферата на изкуството, да речем изобразително със силно емоционален привкус.

Една не особено съществена (песен) (простете) … публикация!

     От солидарност се чувствам длъжна да покажа и тук какво спечели Българската Евровизия т.г.

     Успех!