Веселите Разплюеви дни

режисьор: проф. Младен Киселов

участват: Валентин Танев, Снежина Петрова, Вяра Коларова, Малин Кръстев, Веселин Мезеклиев

     Постановка, която повдига актуален за България проблем сп. ЕС – чистотата на законодателната система и последователността при нейното функциониране. Отзиви за добра актьорска игра, за мен с акцент върху ролята на Разплюев. Много актуално звучене на пороци, познати със столетия.

Варна, театрален фестивал

1-12 Юни

     Отново имаме удволствието за дванадесет дни да празнуваме едно изкуство, което носи едновременно радостта и мъдростта.

     Програмата тук.

     Официалният сайт – тук.

Аскеер 2оо9

Академия ,,Аскеер“ удостоява с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство

,,Аскеер 2009″ бележития български актьор Георги Черкелов

     Няколко мотива предложи церемонията по връчването на наградите, сред които популярни моменти от оперното изкуство и интелектуалната провокация на понятието ,,идеален зрител“. Наградените в съответната последователност:

Икар 2009

(плазмата…)

     Не можех да не предложа да напълните очи с една плазма, която се превърна в пословичен обект за тазгодишната церемония. Разбира се, само скромна групичка от няколко души си знаем защо толкова се радваме на темата за плазмата, но беше весело как някои се палеха, други се смееха, а трети гледаха учудено.

     А на печелившите честито! ::

     Главна женска роля – Мимоза Базова (Юлия), „Родилно петно”, ТР „Сфумато”;

Да ви е честито!

27 Март – Международен ден на театъра

     След като wordpress позволява публикации със задна дата, успях да честитя рождения ден на най-добрата си приятелка на ?-ти Април, при това успях да го направя на самия ден (23-ти Март). Приятно е, нали? Сега нека още веднъж се възползвам от тази хитрост и отбележа подобаващо този празник с портрет на Станиславски. Нали така беше модерно по времето на Сталин – портретни почести! Най-прекрасното в този човек е, че един от неговите ученици пристига в България – щастлива случайност, като се има предвид, че те са били само 5 и са се пръснали в различни краища по земята да разпространяват учението. Масалитинов се установява в Пловдив, където и до този момент Драматичният театър носи неговото име. Уверявам ви, уважаеми дами и господа, обвиненията за руско влияние в българския театър тогава от перспективата на времето изглеждат като борбата срещу родината, майката и съпругата, които ти дават живот, любов и деца.

Оркестър без име

На Петя:

“Отнема много време да се превърнеш в стар приятел.”

обичам те завинаги

мисля за теб

времето е на наша страна

чакам те!

23.03.2009г.

*  *  *

     Сред последните гвоздеи на сезон 2008/2009 в театралното бойно поле е гореупоменатата постановка  на Драматичен театър Пловдив. Едно от разочарованията ми в ,,Ах, този джаз!“ на Народния беше, че пиесата на сравнително висок процент повтаря хода на филма със същото име

Краят на играта

     Не мога просто така с лека ръка да скрия възхищението си от играта на актьорите в Театър 199 преди известно време. Пиесата на Бекет ,,Краят на играта“ е спорен диалог, който от все по-вътрешен се превръща във все по-прощален.

Рейс, Народния

 

     Винаги съм изпитвала тихо вдъхновение от хумора на Стратиев. Само дето след като гледах тази постановка започвам да си мисля кое е останало – хумора или вдъхновението.

360°

     В последните дни имах възможността да присъствам на постановката. С типичния за Девата педантизъм бих могла и да направя уточнението, че думата ,,присъствам“ дори не изчерпва съпричастието ми, но ще се опитам да бъда обективна (с ясното съзнание, че това е нещо принципно невъзможно).

      За пръв път ставам свидетел на нещо, което се бие само със себе си – представление, наречено ритъм-шоу, изградено изцяло от противоречия, което засяга две изкуства – музика и театър – една събирателна на моите интереси. Особеното е в това, че театърът е моделирана тишина. Поне до този момент

Сезонът на театрите

(на снимката: сцена от ,,Опечалената фамилия“)

     Убеждението ми е, че този сезон вече е настъпил, но въпреки това чувствам се отговорна да попреразгледам къде и какво – така като за начало на новата година (и учебна, и всякаква). Резултатите от анкетата, която ще видите в менюто вдясно, ще бъдат публикувани по-късно.

     НТ ,,Иван Вазов„:

          30-ти октомври, четвъртък, 19:00 ч., Камерна сцена

          Даскал
          Автор: Жан-Пиер Допан
          Режисьор: Борислав Чакринов
          Моноспектакъл на Велко Кънев